Горда Стара планина,
До ней Дунава синей,
Слънце Тракия огрява,
Над Пирина пламеней.

Припев:
Мила Родино,
Ти си земен рай,
Твойта хубост, твойта прелест,
Ах, те нямат край.

Паднаха борци безчет,
За народа наш любим,
Майко, дай ни мъжка сила,
Пътя им да продължим.

Припев

Дружно, братя българи!
С нас Москва е в мир и в бой!
Партия велика води
Нашия победен строй.*

Припев[3]

Gorda Stara planina,
Do nei Dunava sinei,
Slănțe Trachia ogreava,
Nad Pirina plamenei.

Pripev:
Mila Rodino,
Ti si zemen rai,
Tvoita hubost, tvoita prelest,
Ah, te neamat crai.

Padnaha borți bezcet,
Za naroda naș liubim,
Maico, dai ni măjca sila,
Pătea im da prodăljim.

Pripev

Drujno, bratea bălgari!
S nas Moscva e v mir i v boi!
Partia velica vodi
Nașia pobeden stroi.*

Pripev

[ɡɔr.d̪ɐ s̪t̪a.rɐ pɫɐ.n̪i.n̪a ǀ]
[d̪o̝ n̪ɛj d̪u.n̪ɐ.vɐ s̪i.n̪ɛj ǀ]
[s̪ɫɤ̞n̪.t͡sɛ t̪ra.k̟i.jɐ o̝g.rʲa̟.vɐ ǀ]
[n̪at̪ pi.ri.n̪ɐ pɫɐ.mɛ.n̪ɛj ǁ]

[pri.pɛf]
[mi.ɫɐ rɔ.d̪i.n̪o̝ ǀ]
[t̪i s̪i z̪ɛ.mɛn̪ raj ǀ]
[t̪fɔj.t̪ɐ xu.bɔs̪t̪ ǀ t̪fɔj.t̪ɐ prɛ.lɛs̪t̪ ǀ]
[ax ǀ t̪ɛ ɲ̪a̟.mɐt̪ kraj ǁ]

[pad̪.n̪ɐ.xɐ bo̝r.t͡si bɛs̪.t͡ʃɛt̪ ǀ]
[z̪ɐ n̪ɐ.rɔ.d̪ɐ n̪aʃ ʎu̟.bim ǀ]
[maj.ko̝ ǀ d̪aj n̪i mɤ̞ʃ.kɐ s̪i.ɫɐ ǀ]
[pɤ̞.t̪ʲɐ im d̪ɐ pro̝.d̪əɫ.ʒim ǁ]

[pri.pɛf]

[d̪ruʒ.n̪o̝ ǀ bra.t̪ʲɐ bɤ̞ɫ.gɐ.ri ǁ]
[s̪‿n̪as̪ mo̝.s̪kfa ɛ‿v mir i‿f bɔj ǁ]
[par.t̪i.jɐ vɛ.li.kɐ vɔ.d̪i]
[n̪a.ʃi.jɐ po̝.bɛ.d̪ɛn̪ s̪t̪rɔj ǁ]*

[pri.pɛf]

Горда стара планина,
До ней север се синей
Слънце Витош позлатява
Към Цариград се белей.

Припев:
Мила Родино,
Ти си земен рай,
Твойта хубост, твойта прелест,
Ах, те нямат край.

Хайде братя българи,
Към Балкана да вървим.
Там се готви бой юнашки,
За свобода, правдини.

Припев

Родино мила, теб привет,
О, майко теб привет!
Теб Българийо чада сме,
Ти си наший дом свещен!

Припев

Ти си наший кът любим,
Кът за щастие отреден!
Мил си край незабравим,
С чудна прелест надарен!

Припев

Как щедро, майко, е
Земята твоя осеяна с брилянти!
Сред тях прекрасен свети
Балканът горд напет –

Припев

О, виж го как сияй!
Ний благоговеем пред него и пеем:

Припев[5]

Gorda Stara Planina,
Do nei sever se sinei.
Slănțe Vitoș pozlateava
Căm Țarigrad se belei.

Pripev:
Mila Rodino,
Ti si zemen rai,
Tvoita hubost, tvoita prelest –
Ah, te neamat crai.

Haide bratea bălgari,
Căm Balcana da vărvim.
Tam se gotvi boi iunașchi,
Za svoboda, pravdini.

Pripev

Rodino mila, teb privet,
O, maico teb privet!
Teb Bălgario ceada sme,
Ti si nașii dom sveșten!

Pripev

Ti si nașii căt liubim,
Căt za ștastie otreden!
Mil si crai nezabravim,
S ciudna prelest nadaren!

Pripev

Cac ștedro, maico, e
Zemeata tvoia oseiana s brileanti!
Sred teah precrasen sveti
Balcanăt gord napet –

Pripev

O, vij go cac siai!
Nii blagogoveem pred nego i peem:

Pripev

Oh the Balkan Mounts noble,
Beside it sparkleth the North;
The Sun gildeth Vitosha,
Toward Tsargrad whitely shineth forth.
 
Refrain:
Oh dear Motherland,
Thou – earth's Promised Land,
Thy beauty, loveliness,
Ah, fore'er boundless.

Kins Bulgarian, off we go
Toward the Balkan Mounts!
There approacheth a heroic battle,
For freedom, for justice.

Refrain

Dear Motherland, greetings to thee,
Oh Mother, we welcome thee!
Sons of Bulgaria thou art –
Our sacred home thou art!

Refrain

Thou art our playground cherished,
Thou art for happiness destined!
An ending unforgettable,
With wondrous beauty endowed!

Refrain

How generous, Mother it is,
Thy land aboundeth in diamonds!
'Mong these wonderful lights
Proudly spruceth up the Balkans –

Refrain

Oh, look how radiant it is!
Before him, we reverence and sing:

Refrain